Портретното творчество на Бистра Винарова–Радева ще бъде представено в изложба в Националната галерия

Портретното творчество на Бистра Винарова–Радева (1890–1977) ще бъде представено в изложбата „Отвъд портрета“ в „Двореца“ в София. Експозицията, организирана от Националната галерия и фондация „Пигмалион", ще бъде открита на 7 ноември и ще продължи до 30-и, а неин куратор е Пламена Димитрова–Рачева, съобщават от Националната галерия.
БТА е медиен партньор на събитието. 
Организаторите посочват, че Бистра Винарова–Радева е една от най-изтънчените и ярки фигури в българското модерно изкуство. Художничката се утвърждава като носител на фин психологизъм и емоционална дълбочина, отвъд повърхностния образ.
„В ранното си творчество Бистра Винарова усвоява експресивната сила на формата, повлияна от немския експресионизъм и кубизма, които овладява по време на обучението си в Дрезден и Мюнхен. В работите ѝ от този период човешкият образ е изграден чрез геометризирани обеми, ярки цветови контрасти и психологическа напрегнатост. С времето изкуството ѝ се насочва към интимното. В композициите от 40-те до 70-те години на ХХ век – особено в портретите на Симеон Радев – доминират топли, земни тонове, приглушена светлина и вътрешна духовна хармония. Така Винарова преминава от авангардната експресия към вътрешната съзерцателност, от образа като израз на модерното време към образа като духовен портрет“, отбелязват от Националната галерия. 
Паралелно с живописните и графичните произведения са представени документи, писма и фотографии от Държавна агенция „Архиви“, съхранявани в Централния държавен архив – фонд № 77К „Семеен фонд Радеви, Симеон и Бистра (1879–2010)“. Сред тях са снимки на семейството на художничката – нейните родители, генерал Върбан и Елисавета (Елиза) Винарови, както и на братята ѝ. Показани са и фотографии от детството и младежките ѝ години, и периода, когато е съпруга на писателя, историка и дипломата Симеон Радев, отбелязват организаторите. 
Снимките проследяват артистичното ѝ присъствие – от ателиетата на фотографа Иван Карастоянов, през портретите, заснети от нейните учители проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман, до кадри от дипломатическите мисии на съпруга ѝ във Вашингтон и Париж. Сред документите се открояват венчалното свидетелство на Бистра и Симеон Радеви (Цариград, 1924) и две писма от Райнер Мария Рилке и Никос Казандзакис, които свидетелстват за международното ѝ признание и духовното ѝ родство с видни интелектуалци на XX век, посочват още от екипа.
Проектът „Между изкуството и паметта на Бистра Винарова и Симеон Радев“ се осъществява по инициатива на Емил Стоянов, по договор BG-RRP-11.022-0041-C01 с Национален фонд „Култура“, със съдействието на Националната галерия и Държавна агенция „Архиви“, уточняват от екипа. 
/ВСР