За образите в картините си Галаганов казва, че са хибридни създания, които сякаш са сглобени от различни еволюционни пътеки. Сред тях има митологични, фантастични или приказни. Има и такива, които му напомнят за нещо, което предстои. Те са свързани с новите технологии, от чийто „поход“ художникът смята, че няма как да се спасим, защото превземат все повече територия. „Говорим за едни културни, емоционални конструкции, които искам да бъдат пример за по-добър свят, залагайки на идеята, че хубавото предстои, и то хубавото, което ние в момента не можем да видим“, обясни виждането си авторът.
Според него художниците са едно от днешните пророци, защото имат привилегията да визуализират своите идеи и това, което е невидимо за другите. Във вълшебната образност, която изгражда, Радо Галаганов вижда влияние и от дългогодишната си преподавателска практика по изобразително изкуство. Освен хибридните животни, сред героите му има и хора и те напомнят Ренесанса, защото художникът счита този период за наистина велик момент в човешката цивилизация.
„Аз всъщност искам да бъда там. Моето ателие постепенно стана обиталище, след това убежище и накрая с тъга трябва да призная, че го наричам скривалище. Трудно се справям в този свят. Това не е моето време. Предпочитам наистина да съм в скривалището с моите приказни символни образи. Да бъда в миналото или в бъдещето, но категорично не в настоящето и, повярвайте, казвам го с тъга“, сподели авторът.
Тези свои емоции той е вложил и в заглавието на изложбата „Провидение“ - красива дума, която му звучи мелодично и за него означава божествена промисъл и сила. „Провидението е това, което прави нас, хората, да бъдем по-добри. Да провидим, да видим това, което може да промени всичко към по-добро. Нямам отговор защо не го правим, но дай Боже, в един момент, този свят да бъде свят, в който наистина ще се чувстваме не като в скривалища, а ще бъдем усмихнати, лъчезарни хора, които виждаме, забелязваме другия и го обичаме“, каза още той.
Галаганов усвоява техниката на акварела на по-късен етап, преди това работи основно графика. Смята, че най-важното при нея е да се намери точния баланс между водата, боята и хартията. Припомни, че всеки художник започва каквато и да е творба с рисунка и тя е основата на всичко. Неговият начин за полагане на акварела е по-скоро сух, а картините са с по-големи от обичайните размери. По думите му това е така нареченият графичен акварел с ясен категоричен контур, който показва колко се владее рисунката. „Акварелът е въздушна, лека, ефирна техника. Тя е камерна и малка. Докато аз излязох от формата, без да знам това някакъв бунт ли беше, някакво своенравие и своеволие ли", поясни авторът. Добави, че вижда завръщане към тази трудна техника през последните години, което си е проличало и в Международното триенале на акварела миналата година.
В картините си Галаганов вплита и поетични текстове, на които не гледа като на допълнително пояснение за зрителите. Харесва отворения, бял стих, в който римата не е задължителна, водеща или преследвана. Автор е на петдесетина стихотворения, които допуска някой ден да оформи в книга, която ще илюстрира сам, защото знае точно каква емоция е вложил, когато е написал думите. „Аз не съм поет, а човек, който по-сигурно и смело се изразява с контури и цветове“, каза художникът. В две от картините обаче зрителите ще прочетат неговите мисли: „Небето е момче, което обича птици и захарен памук“, „Морето е момиче със зелени очи, което разказва на всички колко те обичам“.
В изложбата са включени работи от серията „Приказка“, както и нови, направени специално за галерия „Юка“, озаглавени „Ваше височество“. Показани са и три пластики от дърво, камък и желязо.