Слушателят е съавтор, а не свидетел, а създаденото изкуство е своеобразен разговор, каза Желязка Белчилова

Джазът притежава рядка психология на слушане. Възприемането на този стил музика не е пасивен акт, а участие - проява на разбиране, съпреживяване и включване. Докато в други жанрове публиката очаква завършено произведение, тук тя влиза в самия процес на създаване. Реакцията й - аплодисмент, възклик или дълбока тишина може да промени музикалната посока. В този смисъл слушателят е съавтор, а не свидетел, а създаденото изкуство е своеобразен разговор - между музикантите и инструментите, между сцената и залата, между човека и момента. Това каза Желязка Белчилова, която гостува в Националния пресклуб на БТА в Пловдив по повод представянето на октомврийския брой на списание ЛИК "България в джаза". Събитието се проведе в Русе, съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина.
Според Белчилова динамиката на този разговор се променя според мястото, в което се случва. "Може да се каже, че всяка една атмосфера - клубна, фестивална и концертна, привлича различен тип публика, но най-ясно може да бъде очертан профилът на слушателите в клубна и фестивална обстановка". 
В големите концертни зали и фестивали общуването е масово, колективно - стотици хора дишат в един ритъм, но индивидуалният отклик се разтваря в общата вълна, смята тя. "Тук публиката е най-многобройна, но и най-разнородна, като нерядко преобладават случайни, незапознати с този стил музика слушатели, а това предопределя и факта, че именно сред фестивалната публика повече са тези, които смятат джаза за елитарно изкуство", каза Белчилова.
По думите й в клубовете контактът е интимен, а музикантите получават мигновен отговор от публиката. "Тук са истинските почитатели на джаза, тези които имат познания за този стил музика и които не се нуждаят от сензация, за да присъстват. Те не смятат джаза за елитарно изкуство, тези слушатели са част от определен кръг хора, вероятно музиканти или други свързани с изкуството лица, които общуват помежду си, притежават сходен тип интереси и които създават специфичен тип социална среда", отбеляза музикалният педагог.
Според нея на джем сешъните границите окончателно се размиват. "Публиката може да стане част от сцената, слушателят - изпълнител, а разговорът да продължи до безкрай", посочи тя. Допълни, че докато има кой да свири и кой да слуша, този разговор никога няма да свърши. "А това е сигурно, защото през последните години развитието на джаза в България бележи силен възход както като сцена, така и като културно самосъзнание. Появяват се нови фестивали, нови автори, а публиката расте не само количествено, но и качествено", коментира Белчилова.
Желязка Белчилова e доктор по "Музикознание и музикално изкуство" – АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив с дисертационен труд на тема "Джазът в България (90-те години на 20 – началото на 21 век) – социокултурни аспекти на взаимодействието изпълнители-публика". Автор е на статии за джаза в България, певица, вокален педагог, основател и ръководител на Вокално студио "Синтез" /музика, театър, танц/ при ЦПЛР – ОДК Пловдив.