Смъртните случаи, свързани с жегата, са се увеличили със 161 процента в градовете в Южна Европа, показва проучване

Смъртните случаи, свързани с високите температури, са се увеличили в 98,7 процента от европейските градове от началото на века, като най-силно засегнати са тези в Южна Европа, предаде ДПА, позовавайки се на проучване, публикувано в сп. „Лансет“ (The Lancet).
Изследването е част от Доклада за европейските градове за 2026 г., в който учени анализират свързаните с изменението на климата последици за здравето в над 800 населени места на Стария континент.
В периода 2015–2024 г. в градовете в Южна Европа са регистрирани средно 132 допълнителни смъртни случая, свързани с жегата, на един милион жители. Това представлява увеличение със 161 процента спрямо периода 1991–2000 г. За сравнение, в Западна Европа увеличението е средно 64 смъртни случая на милион жители, а за Европа като цяло – 82, отбелязва ДПА.
Според изследователите Европа се затопля по-бързо от други региони на света и рекордно високите летни температури все повече се отразяват върху здравето на населението. Градовете са особено уязвими, но същевременно имат важна роля при прилагането на мерки за адаптация към климатичните промени и намаляване на вредните емисии.
Проучването отчита и повишаване на излагането на токсичен дим от горски пожари. Броят на дните, в които жителите на европейските градове са били изложени на такъв дим, се е увеличил със 7 процента между 2003 и 2023 г., като Южна и Източна Европа са сред най-засегнатите региони, информира ДПА.
Изменението на климата допринася и за разпространението на заболявания, традиционно свързвани с тропическите райони. Рискът от вирусната инфекция денга в европейските градове например се е увеличил средно със 111 процента през 2015–2024 г. спрямо базовия период 1981–2010 г. Най-голямо е увеличението в градовете в Източна Европа – 369 процента, показват данните от проучването, цитирани от ДПА.
Друг ефект от затоплянето е повишаването на концентрациите на полени. В източноевропейските градове концентрациите на брезов полен са нараснали значително, като в Будапеща е отчетено увеличение от 137 процента през 2015–2024 г. спрямо предходния период. В Южна Европа е регистриран ръст на концентрациите на маслинов полен, допълва ДПА.
В същото време учените подчертават значението на градската растителност за ограничаване на негативните последици от климатичните промени. Дърветата могат да намаляват топлинния стрес, да подобряват качеството на въздуха и да допринасят за психичното благополучие.
Икономическата комисия на ООН за Европа препоръчва дърветата да покриват най-малко 30 процента от градската територия. Според проучването обаче едва 14 процента от европейските градове достигат този праг, допълва ДПА.