В българския фолклор са много митовете за Космоса, каза за БТА Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“

Много са митовете в българския фолклор, свързани с Космоса. Това казва пред БТА кураторът Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Експозицията е разположена в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г. 
Идеята за нея тръгва от първия планетарен апарат в България, конструиран през 1962 г от арх. Милко Миланов и показан в Димитровград, в първия планетариум в България. „Идеята ни беше този апарат да дойде в София и да го видят колко се може повече хора“, казва Вълев и уточнява, че с тази експозиция апаратът за първи път излиза от родния си Димитровград. Посетителите могат да чуят и разказа от първи лице на първия уредник на димитровградския планетариум. 
ИЗЛОЖБАТА
„Звездното небе – митология и наука“, разказва за астрономическите познания по българските земи и митологичните вярвания на българите за звездното небе, за звездите, планетите, Слънцето, Луната. 
Изложбата е разделена на няколко части и обхваща девет зали. Първите две разказват за астрономическите познания от древността до наши дни, като се засягат древните астрономически обсерватории, първите писмени източници, които съдържат астрономически познания, и се стига до научните институти, които се занимават професионално с астрономия.
Следващите пет зали разглеждат космически обекти, започвайки със Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения, всички планети – познати и непознати от Древността до наши дни. „Засягаме съзвездията и звездите и дълбокия космос. На практика – всички тези обекти, разгледани от научна гледна точка и от вярванията на българите за тези обекти“, разказва Вълев.
„Един от акцентите в нашата изложба е рубриката „В безтегловност“, където представяме устрема на България към космическото пространство. Ние сме третата страна, която произвежда космическа храна и сред експонатите могат да се видят интересните храни като боза, таратор, дори сладолед, боб, сарми, всякакви плодове, сирене. Разбира се, засягаме и това, че България е първата страна, която произвежда и космическа оранжерия, която в Космоса може да отглежда от семе до семе различни растения. Това също е повод за национална гордост. Имаме и двама космонавти, изпратени в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. В тази рубрика представяме и космическия глас на Валя Балканска“, разказва кураторът.
Посетителите могат да чуят и гласа на Елисавета Багряна, която два пъти се е срещала с Халеевата комета. В записа е представен разказът с нейния глас, както и стихотворението й, посветено на Халеевата комета, изрецитирано от нея. По думите на куратора много любопитен акцент е и колекция от книги, издадени от XIX век до наши дни.
Вълев отбелязва, че предпоследната зала в изложбата е звездната зала. В нея се представя филм със зрелищни картини и космическа музика, която представя в ретроспективен поглед развитието на човечеството от наземните, любителски наблюдения към космоса, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическото изследване с космически сонди, с изстрелване на пилотирани кораби в космоса. „Имаме и нещо като творческа зала, където призоваваме всеки наш посетител да запише някакво космическо послание“, отбелязва кураторът. Той уточнява, че екипът ще направи опит да изпрати част от тези послания в Космоса. 
Изложбата включва и интерактивни елементи. Един от тях акцентира върху разликата между астрономията и астрологията. В друга зала пък може да се научи повече за първите астрономи в България. Зад едно от капачетата е името на Петър Витанов - първият в историята ни астроном по образование, който е завършил в Малта. „Той се води първият образован астроном у нас. А Йордан Ковачев е първият етнолог астроном на практика, защото е направил страхотно изследване „Народна астрономия и метеорология“ и до ден-днешен много се цитира. Ние също стъпваме на него“ разказва Вълев.
КОСМОСА В НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ
Илия Вълев разказва, че митовете в българския фолклор, свързани с Космоса са много. Така например Слънцето като като най-яркото небесно светило е представяно като юнак, силен мъж, който живее много далеч - там, където човек не може да стъпи. Представя се като свръхестествено човешко същество, което не може да се ожени. „Той иска да се ожени, но не може, защото ще се народят много слънца и ще изгорят Земята. Но пък има майка, която е много грижовна и всяка вечер го посреща с огромна трапеза“, разказва кураторът.
Той отбелязва, че Луната също присъства в много митологични вярвания. Тя пък често се представя като крава, която магьосници свалят от небосвода, за да може да бъде издоена и да правят магия с това мляко – умното мляко. Кометите също са представени по много особен начин. Въпреки, че са много красиви, кометите обикновено носят нещастие според вярванията на българите, обяснява Вълев.
Млечният път в нашите приказки присъства като кумова слама. В една приказка е представен кумът като най-уважавания човек в семейството. Той е духовният баща на семейството и не се краде от него. Кумовата слама напомня как един кумец е откраднат от кума си слама, за да нахрани животните си, разказва Вълев.
В нашия фолклор, оказа се, че само две планети имат имена – чисто народни. Вечерницата и Зорницата са названията на Венера, а Лъжекерванка се припознава като Юпитер, защото е най-ярката след Венера. Но понякога и Марс се припознава като Лъжекерванка, защото в противостояние, когато е най-ярка, става по-ярка и от Юпитер. Името идва от там, че легенда разказва, че един керван се е объркал въз основа на този изгрев – на Юпитер или на Марс и тръгнал по-рано, много преди зазоряване. Объркал пътя и се загубил, обяснява той. 
Както БТА писа, експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.
Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите.