В Пловдив отбелязаха 10-годишнината на международната академична програма „Живописна България“

Тази международна платформа вече има своята 10-годишна биография. Издържа на времето не заради друго, а защото тя пали. Пали със своята красота, със своя научно-изследователски дух, със своите предизвикателства, каза вицепрезидентът Илияна Йотова на официалното откриване на честванията по случай 10-годишнината на международната академична програма „Живописна България“ в Регионалния исторически музей в Пловдив днес. 
Тя подчерта, че с платформата са ангажирани едни от най-добрите българисти. „Знаете, ние имаме чудесни университети в България, но тук в Пловдивския университет работят наистина невероятни хора, които не само, че могат да предават своите познания на младите хора, могат да ангажират вниманието им и могат да ги накарат днес, в 21 век, в областта на хуманитарните науки да бъдат откриватели и изследователи“, коментира тя.
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с подкрепата на Министерството на образованието и науката осъществява първата по рода си идея за туристически маршрути, свързани с българската литература, култура и история. В мултидисциплинарния проект, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, са се включили над 120 студенти и докторанти от 15 висши училища, основно от чужбина.
„От мен се очаква в момента, въпреки всички вълнения, съвсем накратко, но много съществено, без да пропускам важните неща, без да пропускам важните имена, да разкажа за 10 години. Повярвайте ми, това не е трудно. Всъщност, много по-трудно е нещо различно. Много по-трудно е това, което всички ние, като хора на това постмодерно време, на този наш объркан или съзнателно разтърсен 21 век, да сведем до един единствен разказ“, каза в приветствието си ръководителят на проекта проф. д-р Любка Липчева от Филологическия факултет на Пловдивския университет.
По думите й планетата се гради от множествеността на помнещите, на техните гледни точки, на тяхното участие в събитията. „Ако се вгледаме в това мислене за множествеността на паметта и на пластовете, които ни създават като хора, като българи, като модерни личности, лесно ще видим, че те се раздиплят тези разкази в две крайности. В едната крайност стоят позитивно-оптимистичните гледни точки. В другата крайност са остро-автоироничните до деструктивните разкази. Аз ще се опитам да ви покажа само две начала“, каза професорът и отбеляза основните разработки от началото на програмата, като благодари поименно на всички участници в нея. „Безкористната отдаденост на тези колеги, без таланта и професионализма им, нашият проект просто нямаше да има право да носи името на Вазовата живописна България. Благодарение на тях, ние можем да си го позволим със спокойна съвест“, отбеляза тя.
Професорът отправи и специална благодарност към вицепрезидента Илияна Йотова „за доверието, за гостоприемството, за това, че като на най-високата българска администрация, но и като колега филолог, винаги бяхте с нас и винаги ни посрещахте с огромно разбиране и топлота“ и пожела на присъстващите тези първи 10 години, които се честват днес, да бъдат последвани от „истинско творческо дълголетие“.
Проф. д-р Теменужка Йовчева, заместник-ректор по научната дейност на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" прочете поздравителен адрес от ректора проф. д-р Румен Младенов, в който той определи програмата като „едно впечатляващо научно и културно начинание, което събира в едно литературознание, философия, антропология, картография, история и модерно-дигитална практика“.
По думите му проектът представя иновативна визия за българската литературна география, превръщайки я в съвременен атлас на разказаното пространство. „Както ясно личи от съдържанието „Живописна България“ не просто събира маршрути, то създава нови перспективи за четене на България, пречупена през художествени образи, културни натрупвания и многокласови идентичности. Особено впечатляваща е концепцията за литературните пътувания, които преплитат документални, фолклорни, митологични и събрани мотиви, водейки читателя през български и чужди пространства - от св. Иван Рилски и средновековните духовни пътища, през митологичните следи по морето до модерните градски културни среди и университетските маршрути“.
Според него е впечатляващо международното участие на изследователи от университети в Полша, Чехия, Словакия, Италия, Германия, Сърбия, Турция и други, което превръща проекта в „истинска европейска платформа на знания и културен обмен“.
„Проектът „Живописна България“, на който Пловдивският университет е пионер, е ценен не само като научно постижение. Той е пример за това как една академична идея може да разшири културния хоризонт на обществото чрез виртуални пътешествия, картографирани маршрути, литературни пространства и интердисциплинарни прочити, които отварят нови врати към българската духовност“, каза още проф. д-р Младенов.
Преди да прочете поздравителния адрес, проф. д-р Йовчева сподели няколко лични впечатления като участник в проекта. Като физик, тя отбеляза, че словото е изключително необходимо не само на хуманитарните науки. „Без словото ние също не можем да се справим добре. Вие говорите много красиво, всички вие филолозите, ние сме много точни, пунктуални, но въпреки това ние се възхищаваме на начина, по който вие се изразявате, така че поклон и респект пред вашите възможности и пред нашия прекрасен български език.
Акцент в днешното честване бе представянето на двата тома на литературния многоезичен атлас. Чрез фотографска изложба бяха представени и разработки от научните форуми и пътуващите конференции през 10-те години на програмата.
В рамките на събитието бе излъчен и филмът на д-р Ася Асенова „Мултикултурният Пловдив в маршрутите на живописна България“, който представя как изглежда Пловдив в беседите на чуждестранните екипи. Българската поезия също присъства в разработките на международната академична програма. Публиката чу автори като Мирела Иванова и Георги Господинов, както и музикални изпълнения на възпитаниците на Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ Радостина Пехливанова (цигулка), Нина Сталева (флейта), Александра Ганчева (цигулка).
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с подкрепата на Министерството на образованието и науката осъществява първата по рода си идея за туристически маршрути, свързани с българската литература, култура и история. В мултидисциплинарния проект, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, са се включили над 120 студенти и докторанти от 15 висши училища, основно от чужбина, посочват от прессекретариата. Академичната програма „Живописна България“ се основава на модерното разбиране за интеркултурната комуникация като „трансфер“ и споделяне на знания и ценности, се посочва на сайта на програмата. Тя е плод и на дълбокото убеждение, че академичната българистика, развивана в пределите на страната и извън тях, създава най-ефикасните посредници между контекстите, най-подготвените „посланици“ на българската култура, се посочва още на сайта.