Винаги съм търсил нови неща, за да не остана на едно и също място, каза за БТА художникът Христо Николов

В изложбата може да се види развитието ми с течение на времето, защото аз никога не съм стоял на едно място. Винаги съм търсил нови неща. Това каза пред БТА пловдивският художник Христо Николов преди откриването на юбилейна изложба, посветена на неговата 80-годишнина, в зала „2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив. В експозицията авторът показва 65 творби от различни периоди, както и картини с много големи формати (300 х 120), които са специално подготвени за събитието.
По думите му самата изложба не може да се определи като ретроспективна, защото повечето работи са нови.
За създаването на творбите си коментира, че винаги ги започва като дете, което си играе и завършва като философ, който разсъждава. „Това е моят метод на работа. Имам замисъл за картината си и той тръгва обикновено от това, че съм видял някакви интересни неща – може би една ожулена стена или хубаво поле цъфнали цветя. Това е само началото, от което аз трябва да направя една абстрактна картина, без да показвам реалистични неща, но те пак да водят до същото това чувство, което изпитваме когато гледаме тази поляна с красиви цветя“, каза той.
„Започвам да се играя в началото с боите – поливам картината с боя отгоре, наслагвам, като не мисля, а оставям нещата да се развиват сами. И след известно време започвам всичко това да го организирам. Точно тогава вече почвам да размишлявам за нещата от живота и да давам на тази картина вече малко по-завършен вид“, обясни Николов.
„Рядко се случва да започна и завърша една картина докрай. Винаги я оставям известно време и като я погледна и виждам, че съм си мислил, че съм я направил вече, а то не е така и я довършвам.  Освен това аз работя аз работя 3-4 картини наведнъж – слагам ги на земята долу на пода и работя върху тях. После ги качвам на статива вече, когато трябва да ги завършвам“, каза още художникът.
„Христо Николов принадлежи към поколението, за което живописта е професия, форма на мислене и начин на съществуване. Той е един от основателите на Пловдивската художествена гимназия – институция, която десетилетия наред формира художници и личности с отношение към изкуството, труда и свободата на изразяване“, каза в откриващото си слово председателят на Дружеството на пловдивските художници Панайот Панайотов.
Той посочи, че е имал привилегията да бъде негов ученик и от личен опит може да свидетелства, че при него живописта, освен техника и стил, е била и въпрос на честност към себе си и към платното.
По думите му в в тази изложба виждаме живопис, която се движи в полето на абстрактното и полуабстрактното – една територия, изискваща зрялост, дисциплина и вътрешна яснота. „Това са произведения, които разказват истории и изграждат състояния. Те не налагат образ, а отварят пространство за преживяване и размисъл“, каза Панайотов, добавяйки, че юбилейната изложба на автора е равносметка и доказателство за неговата последователност и дългият път, извървян от него със собствен ритъм и визуален език, чрез който остава верен на самия себе си.
„Съвсем естествено е тази изложба да се случва тук – в изложбена зала „2019" на Градска художествена галерия. В града с памет, култура и дух, към които творчеството на Христо Николов органично принадлежи“, каза още той и благодари на художника за доверието и за тази среща с неговия свят.
Поздравителен адрес от заместник-кмета по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов бе прочетен от куратора Ваня Трингова. По думите на Панов Пловдив винаги се е гордял със своите творци, но автори като Христо Николов са тези, които изграждат духовната идентичност на града. „Вашата 80-годишнина не е просто житейски етап, а внушителна равносметка на един извървян път, посветен на търсенето на красотата и съвършенството в цвета“.
Христо Николов e роден на 19 ноември 1945 г. в пловдивското село Сухозем. През 1973 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански. След дипломирането си преподава в Художествената гимназия в Казанлък, а от 1976-а до 2009 г. обучава поколения художници в Националното художествено училище „Цанко Лавренов“ в Пловдив. Член е на Съюза на българските художници. От 1996-а до 1999 г. е председател на Дружеството на пловдивските художници. Работи в областта на абстрактната и асоциативната живопис. Основно изразно средство в неговото творчество е цветът. Голямоформатните му платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя съвременна живопис - колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер. Има над 17 самостоятелни и повече от 30 колективни изложби, както и множество номинации и награди.