Той представи пет основни приоритета, които България следва в рамките на визията за трансформиране на образованието. Това са повишаване на нивото на основните умения - като грамотност, математическа, научна и цифрова компетентност, засилване на STEM и STEAM образованието, подкрепа на педагогическите специалисти чрез обучение за интеграция на изкуствен интелект и цифрови ресурси, повишаване на мотивацията на учениците и насърчаване на приобщаващото образование, и намаляване на неравенствата.
„Нашата цел е чрез нови методи и подходи да направим обучението по-привлекателно, практически ориентирано и насочено към формиране на нагласи за учене през целия живот“, подчерта акад. Витанов. Той представи и ключови политики на Министерството на образованието и науката (МОН), насочени към модернизиране на българската образователна система. Сред тях са изграждането на STEM пространства във всички училища, създаването на единната електронна образователна платформа "Дигитална раница", въвеждането на обучение в електронна среда и разширяването на дуалното обучение, което засилва връзката между образованието и бизнеса.
Заместник-министърът представи и постигнатия напредък по Националния план за възстановяване и устойчивост - изграждането на центрове за високи постижения в 28 професионални гимназии, ремонтите на 42 общежития и модернизацията на над 150 учебни работилници и лаборатории.
В изказването си по време на панела „Преобразяваме утрешния ден днес: Министерски диалог за уменията, необходими за устойчиво бъдеще“ акад. Николай Витанов подчерта също, че България вижда в международното сътрудничество и в диалога между държавите ключ към осигуряване на висококачествено, приобщаващо и ориентирано към устойчиво бъдеще образование.
Генералната конференция на ЮНЕСКО се провежда от 30 октомври до 13 ноември в Самарканд, Узбекистан. Форумът събира представители на 194-те държави членки на ЮНЕСКО, както и на международни институции, академични среди и неправителствени партньори.