"Германия очевидно изостава от плановете си", предупреждават още авторите на доклада.
До 2030 г. страната възнамерява да има капацитет от 10 гигавата за електролиза - процесът, при който водата се разделя на кислород и водород. Към момента обаче капацитетът за електролиза е по-малко от 0,1 гигавата, а финансираните проекти са с капацитет от 0,55 гигавата, разкрива проучването.
За да постигне целите си, Германия ще трябва всяка година да изгражда инсталации за електролиза с капацитет от по 1 - 2 гигавата, както и от 200 до 400 вятърни турбини. През последните две години са финансирани едва 0,25 гигавата допълнителни инсталации.
Евросъюза иска да използва най-малко 20 милиона тона чист водород до края на десетилетието и да произвежда половината от него на собствена територия. "ЕС обаче е много далеч от това", като му са необходими допълнителни мощности с капацитет от 120 гигавата, за да постигне целта си, смятат експертите.
Заводи за производство на водород с капацитет от 0,2 гигавата работят в момента в ЕС, а други заводи за още 3 гигавата са в процес на изграждане или финансиране. С оглед на собствените си цели ЕС ще трябва да строи заводи с капацитет от 20 гигавата всяка година, пише още в доклада.
По отношение на планираните производства на водород - Европа е на първо място в света. Що става въпрос за реализацията на подобни проекти водещи са Китай, Южна Корея и Япония.
Трите азиатски страни вече имат "два пъти повече производствен капацитет в експлоатация, финансиран или в процес на изграждане, отколкото Европа", според заключенията в доклада.
САЩ се фокусират основно върху по-евтин водород, който се произвежда чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид.