Интелигентното управление на водите беше тема на последния панел от третия ден на форума "Грийн транзишън форум"

Интелигентното управление на водите беше тема на последния панел от третия ден на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа" в София. Това е петото издание на форума, посветен на зелените иновации и устойчивостта, който продължава до 20 юни. Организатори са "Грийн транзишън форум" и Дир.бг. БТА е медиен партньор.
Йоахим Д’Еудженио, съветник по политики за нулево замърсяване, водна устойчивост и зелена градска трансформация в ГД "Околна среда" към Европейската комисия, разказа повече за стратегията за устойчивост на водите, която ЕК прие преди две седмици. По стратегията са предвидени 55 действия, като в Европа се предлагат три основни цели – възстановяване и защита на водния цикъл, изграждане на икономика за интелигентно управление на водата, достъп до чиста и достъпна вода.
Д’Еудженио посочи три конкретни действия, които се предприемат за изпълнението на тези цели. По отношение на възстановяването на водния цикъл той каза, че от ЕК мислят за водния цикъл в неговата цялост, както и за това къде се съхранява водата в природата, така наречената "зелена вода". "Като възстановяваме природата, помагаме на водния цикъл", отбеляза Д’Еудженио.
Що се отнася до икономиката за интелигентно управление на водата той посочи, че целта е да бъдат намерени по-ефикасни начини за използване на водата. "Преди да търсиш източници на вода от природните ресурси, първо трябва да мислиш как да намалиш потреблението", коментира Д’Еудженио. Той предложи като възможности в тази насока ценови политики, работа върху проблемите с изтичане на вода. Д’Еудженио припомни още, че има наредба за повторно ползване на вода в земеделието, но по негово мнение тя трябва да бъде разширена и в другите сфери на водоползване.
По отношение на достъпа до чиста и достъпна вода Д’Еудженио подчерта, че трябва да мислим за нашия воден отпечатък във всички производствени процеси. Потребителите също трябва да участват в дискусията, да се насърчава осведомеността по темата и да се използва стимулиращо ценово образуване.
Д’Еудженио допълни, че инвестициите в инфраструктурата са от съществено значение. Тя трябва да бъде готова за бъдещето и готова да посрещне все по-хаотичните климатични промени. Според него в следващите няколко години ще има чудесни възможности за натиск на инвестиции в инфраструктура и водна устойчивост на всички нива.
Д’Еудженио посочи, че в следващата многогодишна финансова рамка на ЕК ще бъде заложено силно инвестиране във водите. Трябва да отчетем разходите и стойността на този природен ресурс за нашата икономика, защото той често се приема като даденост или се подценява, отбеляза тпредставителят на ЕК. В тази връзка ЕК си поставя амбициозната цел за 10 процента увеличение на ефективността в използването на водите до 2030 година.
Президентът на Европейската водна асоциация (EWA) Уенди Франкен каза, че за повторното използване на вода има много възможности. Тя цитира данни, според които само 1,1 млн. кубични метра вода годишно се използват отново. Франкен смята, че разширяването на нормативната рамка в тази насока трябва да бъде направено и възприето.
Според нея всяка държава трябва да си изгради план, да знае колко вода влиза в нея и колко излиза, какво може да бъде спестено и запазено. 
Франкен заяви, че заради климатичните промени ще се нуждаем от 10 процента повече спестявания на вода. В тази връзка тя предложи да има цикъл на потребление, повече повторно използване на водите, да се възстановят подпочвените води. За да се случи всичко това, трябва да насърчаваме нова култура за употребата на водата, да подготвим бъдещите поколения и да ги образоваме, което също е включено в новата стратегия на ЕК, посочи Франкен.
Заместник‐председателят на Комисията по околна среда и води в Народното събрание Татяна Султанова определи новата стратегия за водата като изключително навременна и далновидна. По думите ѝ България не е бедна на води, разполагайки и със стратегически активи, с разнообразие от източници на вода и с достатъчно водни ресурси, за да обезпечат всички потребности в страната.
На фона обаче на препоръките на новата стратегия за намаляване на потреблението с 10 процента, за съжаление, България реализира огромни водни загуби, допълни Султанова. Тя цитира данни, според които става дума за над 62 процента загуби на питейна вода, над 57 процента вода по мрежата за напояване в земеделието, в сравнение с 23 процента средно за ЕС.
Според Султанова едно от ключовите предизвикателства пред страната ни е и наличието на 17 отделни институции, имащи отношение към управлението на водите. Тя допълни, че предизвикателства стоят пред страната ни и по отношение на кръговото управление на водите.
Султанова припомни, че в Народното събрание беше сформирана комисия, която да разгледа проблемите с безводието в страната, която предстои да даде препоръки за действия. Освен това предстои нов закон на ВиК. Тя изрази надежда, че чрез него най-сетне дългоочакваните реформи в сектора на управление на водите ще бъдат факт.
По думите на заместник-министъра на околната среда и водите Атанас Костадинов най-голямото предизвикателство е да превърнеш екологичните политики в действия. Колкото повече повишаваме броя на обследваните компоненти, вещества, лабораторни анализи, данни, толкова повече откриваме причини, както за Европа като цяло, така и за България, да кажем, че определено има тенденция за влошаване на екологичното и химикобиологичното състояние на водите, заяви Костадинов.
Той допълни, че за него най-важното е, базирайки се на фактите и данните, да бъде намерена отправната точка за бъдещите действия.
Заместник-кметът на община Шумен Даниела Русева цитира данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), според които през 2024 г. е имало проблеми с водоснабдяването в 356 населени места в България, над 100 общини, 22 области. Тя обясни, че с настъпването на климатичните промени повърхностните води намаляват, което в особено осезаемо при язовир "Тича", който водоснабдява три общини – Велики Преслав, Шумен и Търговище.
Според Русева разрешаването на проблема с водата и нейния недостиг трябва да стане основен държавен приоритет и основна държавна политика. Тя изрази своята радост от приемането на новата стратегия за водна устойчивост и смята, че партньорството с европейските институции може да спомогне за разрешаване на проблемите с водата. Русева допълни, че трябва да бъдат предвидени средства за хидроложки проучвания и за дълбоки сондажи в районите с недостиг на вода, както и за връзка между тези сондажи и водопроводните мрежи.
Председателят на Надзорния съвет на "Български ВиК холдинг" проф. д-р инж. Ганчо Димитров заяви, че зеленият преход е непосредствено свързан със загубите на вода. По думите му средните загуби на вода по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) са 60,2 процента. Димитров уточни, че тези загуби не са течове от водопроводните мрежи. Той цитира проучване на Световната банка, според което търговските загуби са равни на физическите загуби, но уточни, че в България търговските загуби са около два пъти по-скъпи от физическите. Затова насочването на инвестициите само в смяна водопроводните мрежи не е задоволително решение, посочи Димитров.
По думите му трябва да има равнопоставеност на инвестициите, насочени към намаляване на течовете на водопроводните мрежи и търговските загуби.
Димитров обясни, че ВиК дружествата имат съществен проблем с измерването, както и със събираемостта. Много е важна и борбата с кражбите на вода, те трябва да бъдат класифицирани като престъпление, което сега не е така, каза той.