Разчетите на ведомството показват, че негативните ефекти върху българския експорт са 12,5 процента среднопретеглено мито.
Заместник-министър Барбалов напомни, че ЕС е единственият търговски партньор на САЩ с двуфазово определение на митата. Това означава, че ако митото е било между нула и 15 процента, то става 15 процента, а ако е било над 15 на сто, ставката се запазва на същото равнище, каза Барбалов и посочи, че това има както своите плюсове, така и минуси по отношение на отражението върху българския износ.
При изчисляване на базата на реалния износ на България за САЩ през 2024 г. излиза, че среднопретегленото мито е 12,51 процента за българските стоки, каза Барбалов. Причината е, че например при медицинското оборудване, което досега е било с нулево мито, сега ставката ще стане 15 процента, по подобен начин е и при слънчогледовото семе, при етеричните масла, където досега митото е било 1,7 процента, а сега ще е 15 на сто или реално 13,3 на сто. Освен това имаме и стоки, които са в така наречения Списък на изключенията - нефтено масло, антибиотици, за които няма наложени допълнителни мита, и това допринася за сваляне на среднопретеглената стойност на митата, които ще бъдат плащани от българските износители за САЩ.
Барбалов напомни за изразяваната нееднократно позиция на България и на ЕС да бъдат преразгледани 50-процентните мита за стомана, мед и алуминий или да бъдат допуснати квоти, за да не се налага нашите производители да плащат, по думите на Барбалов, едни забранителни по своето същество мита.
Заради значителния си по обем износ групата стоки, които най-много ще бъдат засегнати от новите мита, ще са медицинските, хирургическите и зъболекарските инструменти и апарати, както и слънчогледовите семена. Негативен ефект ще има и върху групата "друга апаратура" – тестомери, аеромери и подобни инструменти, при които митото от 0,4 на сто става 15 процента.
Подкрепата на държавата за преодоляване на негативните ефекти от новата митническа политика на САЩ е насочена към това спадът в българския износ за САЩ да бъде компенсиран чрез диферсификацията му към трети държави. Заместник-министър Барбалов напомни състоялата се наскоро годишна среща с търговските ни представители зад граница с участието на министър Петър Дилов. Заместник-министърът изтъкна, че е постигнато съгласие за изготвянето на секторни анализи съвместно с бизнеса и обобщение за приоритетните сектори за износ на български стоки, за да се ползва мрежата на нашите търговски представители за популяризирането на възможностите на българското производство и търсенето на нови пазари. Освен това на ниво ЕС продължават преговорите с други големи икономики за разширяване на износа от Общността, работи се и по защитни механизми за вноса на евтини стоки от трети държави.
България обмисля разкриването на нови търговски представителства. Ще се опитаме да разкрием такова в Южна Америка, каза заместник-министър Барбалов и допълни, че с изключение на това в Куба страната ни не разполага с представителства в тази част на света. България вече има търговски представител и в Индонезия, с която ЕС е в напреднали преговори за политическо споразумение за свободна търговия, изтъкна икономическият заместник-министър.