По-висока от очакваната инфлация може да намали дефицитите, но ефектът е временен, пише в свой анализ Симеон Дянков

По-висока от очакваната инфлация може да намали бюджетните дефицити, но ефектът е временен и зависи от няколко фактора. От една страна ръстът на цените, заплатите и корпоративните печалби увеличават приходите от данъци и осигуровки. От друга обаче държавата има разходни задължения, които са инфлационно индексирани. Разходите за обществени поръчки и инвестиции също се повишават. Това пише в свой анализ Симеон Дянков, председател на Фислания съвет, по повод публикуваните в сряда от Евростат данни за темпа на инфлация през август изпратен до редакционната поща на БТА. Вътре той обръща внимание, че източноевропейските страни на ЕС, с изключение на Чехия, се характеризират със средно по-висок годишен инфлационен ръст. 
Следва и целият текст на анализа:  
Годишната инфлация в ЕС е била 2,4 процента през август 2025 г., стабилна в сравнение с юли. Година по-рано темпът също е бил 2,4 процента.  
Най-ниските годишни повишения са регистрирани в Кипър (0,0 процента), Франция (0,8 процента), Италия (1,6 процента), Дания и Ирландия (1,9 процента). 
Най-високите годишни темпове са отчетени в Румъния (8,5 процента), Естония (6,2 процента), Хърватия (4,6 процента), Словакия (4,4 процента), Унгария и Латвия (4,2 процента), Австрия (4,1 процента), Литва (3,6 процента) и България (3,5 процента). 
В сравнение с юли 2025 г. годишната инфлация е спаднала в девет държави членки, останала е стабилна в четири, включително в България, и се е повишила в четиринадесет. 
Източноевропейските страни членки имат средно по-висок темп на инфлация от другите в ЕС. Единственото изключение е Чехия, чиято инфлация е на средното ниво за ЕС от 2,4 процента. 
Най-голям принос за годишната инфлация през август имат услугите (+1,44 процентни пункта, п.п.), следвани от храните, алкохола и тютюна (+0,62 п.п.) и не енергийните промишлени стоки (+0,18 п.п.). 
По-висока от очакваната инфлация може да намали бюджетните дефицити, но ефектът е временен и зависи от няколко фактора. С покачването на цените, събираемостта на Данък добавена стойност (ДДС) се увеличава автоматично. Ръстът на заплатите (който в България се е увеличил по-бързо от инфлацията през 2025 г., бел. авт.) води до увеличаване на данъка върху доходите и социалните осигуровки. Корпоративните печалби също се увеличават в номинално изражение, което увеличава приходите от корпоративен данък.
Правителството обаче използва правила за индексиране (пенсии, минимални заплати, социални помощи). Те се увеличават с инфлацията, компенсирайки ръста на приходите. Разходите за обществени поръчки и инвестиции също се увеличават, приключва анализа си Симеон Дянков. 
Публикуваните данни от Евростат в сряда показаха 2 процента годишна инфлация в еврозоната, което е лека ревизия на предварителните данни за валутния блок от 2,1 процента.