Приложението на изкуствения интелект в бизнеса бе сред темите във фокуса на Общото събрание на Асоциацията на балканските палати в Подгорица, съобщи БТПП

Поредното Общо събрание на Асоциацията на балканските палати (ABC) се състоя в Подгорица, съобщи Българската търговско-промишлена палата (БТПП) на интернет страницата си. БТПП бе представена от Бисер Христов, Служба по търговско-икономическите въпроси в Черна гора.
Събитието беше открито Нина Дракич - президент на Търговската икономическа камара на Черна гора и председателстващ АВС към момента. Тя отбеляза, че основната тема на тазгодишното събрание е фокусирана върху анализ на постигнатото, бъдещи цели на търговските палати и най-вече адаптирането им към новите тенденции на внедряване на изкуствен интелект (ИИ) в бизнеса.
Рифат Хисарчиклиоглу, председател на Световната федерация на търговските палати (WCF)  и председател на Съюза на камарите и стоковите борси на Турция (TOBB), отбеляза водещата роля на търговските палати в Европа, като наблегна на развитието на регионите, предимно с подкрепа към строителните компании, с цел бързо напредване на свързаността на Балканите, задължително за ускорен растеж на региона.
Марица Мелович, директор на Дирекция по научни изследвания и проучвания към Министерство на образованието, науката и иновациите на Черна гора, подчерта, че без инвестиции в образование и иновации няма как да очакваме активен напредък в бизнес средата. Събранието продължи с панел на тема "Приложение на изкуствения интелект в бизнеса". Модератор на панела бе Милутин Павичевич - изпълнителен директор на "Асоциацията за изкуствен интелект" на Черна гора (MAIA). Той разви темата в няколко посоки, като отбеляза, че до 2030 година се очаква да има положителен ефект от 19 млрд. евро за страните от региона при използване на ИИ. Павичевич посочи данни от изследване в тази посока, според което внедряването изисква 10 на сто алгоритъм, 20 на сто технология и 70 на сто зависимост от човешкия фактор, за да се извлече максимален резултат. Също така представи последното изследване на MIT-Бостън, от което се получава линеен график за 3-те фази на трансформация на компаниите чрез ИИ: Първата фаза (Подобряване) изисква 6-12 седмици; Втората фаза (Реконструкция), изисква 6-18 месеца: Третата фаза (Пълна трансформация) изисква между 12-24 месеца. От така направената презентация и показани проучвания се стига до извода, че една компания може да се адаптира и напълно внедри и използва ИИ в рамките на 2-4 години, посочват от БТПП. Павичевич отбеляза в свое становище,, че първо търговските камари трябва да се адаптират към изкуствения интелект, защото само така ще могат да предлагат на своите членове освен решения, така и вече натрупан опит. Общото виждане е, че няма достатъчно ясна регулация към момента и най-вече в посока защитата на лични данни, посочват от БТПП. 
Представителят на Гърция цитира данни, според които към момента в ЕС ползите от изкуствения интелект са видни в 13 на сто от компаниите (средно). В Гърция този показател е 10 на сто, като най-голям напредък има техният производител на цимент - фирма "Титан", както и мобилният оператор Cosmote.
Представителят на Сърбия каза, че след проучване в  400 големи сръбски компании, които се опитват да внедряват ИИ, резултатите сочат, че : 45 на сто от тези 400 компании искат помощ, 20 на сто го правят грешно, а 80 на сто смятат, че все още е скъпо. Той обяви, че в Сърбия е открит първият Център за обучение и внедряване на изкуствен интелект, където работят 65 човека и могат да помогнат с натрупаният опит на всички членове на търговските палати при заявен интерес. 
Рифат Хисарчиклиоглу призова за ускорено прилагане на регулациите на ЕС по темата с ИИ.