Около 32 на сто от потребителите в България са чували за Единната зона за плащания в евро (SEPA), сочи анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ). В изследваните европейски държави делът е под 40 на сто. Входящите парични преводи в България възлизат на почти 3 млрд. евро, или 2,1 на сто от брутния вътрешен продукт, а около 8 на сто от потребителите в страната посочват, че получават такива преводи.
SEPA обхваща 41 европейски държави. Целта ѝ е преводът в евро между две участващи държави да бъде също толкова лесен и достъпен, колкото националните банкови трансакции. Системата използва общи платежни схеми и хармонизирани стандарти за трансграничните преводи.
В шестте изследвани държави от Югоизточна Европа около една трета от получателите вземат парите си в брой чрез роднини или приятели, а друга една трета използват офиси на оператори за парични преводи. В България банковите канали се използват по-често, отколкото в други страни от проучването, но операторите за парични преводи продължават да имат значителна роля.
Според авторите Елизабет Бекман, Юстус Майер и Катарина Алингер между 10 и 20 на сто от преводите в България и Румъния са посочени като банкови преводи чрез SEPA. От отговорите обаче не може да се установи каква част от преводите, наредени в банков клон, също са минали през системата. Потребителите могат да я използват, без да знаят наименованието ѝ, отбелязват авторите.
Таксите зависят от държавата, доставчика и начина на изпращане. Когато средствата се внасят и получават в брой, таксите обикновено са между 6 и 12 на сто от сумата. При цифрови преводи чрез небанкови доставчици те са между 1,5 и 4,5 на сто.
Според разчетите в анализа такса от 5 на сто върху годишния обем на входящите преводи в България би възлязла на около 140 млн. евро. Това е примерна сметка, а не оценка на действително платените такси. Според авторите използването на SEPA може да намали разходите, особено когато получателите имат сметки в евро и не се налага превалутиране.
България и Румъния са в географския обхват на SEPA от повече от 15 години. Албания и Република Северна Македония бяха включени през 2024 г., а Сърбия през 2025 г. Босна и Херцеговина подаде официално заявление за присъединяване през август 2026 г.
Информираността за SEPA е по-висока сред хората с по-високи доходи, по-добро образование и по-висока финансова грамотност. Делът на потребителите, които са чували за системата, е с около 17 процентни пункта по-висок сред хората с висше образование, отколкото сред тези само с начално образование.
В публикацията се уточнява, че изводите са на авторите и не представляват непременно позицията на ЕЦБ или на Евросистемата.