Претенциите към НКЖИ за индексации и допълнителни дейности надхвърлят 700 млн. евро, съобщи транспортният министър


Постъпилите искания за индексации от строители и надзор по договори по обществените поръчки на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) надхвърлят 256 млн. евро. Допълнително има предявени претенции за около 460 млн. евро за допълнителни дейности, извършени по договорите - дейности и споразумения, които първоначално не са били предвидени. Това съобщи министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев по време на блицконтрола в рамките на заседанието на ресорната парламентарна комисия.
Той изтъкна, че в сегашния бюджет няма предвидени средства за индексации и напомни, че все още няма одобрена единна методика от Министерския съвет, която да регламентира процеса. Министърът съобщи, че е възложено на ръководството на НКЖИ да разработи вътрешни правила за справедливо разпределение на наличния ресурс според реално положения труд, веднага щом правителствената методика бъде приета.
Георги Пеев предупреди, че ако процесът по изграждане бъде спрян поради финансови затруднения на изпълнителите, рестартирането на железопътните проекти впоследствие ще бъде изключително трудно.
В отговор на въпрос за Летище Пловдив министърът посочи, че то от години е в застой и разчита единствено на форма на държавна субсидия. Министърът каза, че летището не може и не трябва да се конкурира с летища като София или Хийтроу само по брой пътнически авиолинии, а по думите му фокусът трябва да бъде върху икономическия потенциал на региона чрез интермодалност, карго полети, техническа поддръжка, изграждане на хангари и съпътстващи бизнес дейности. „Летище Пловдив никога няма да стане летище София или Хийтроу. То има огромен потенциал, но не да привлече много на брой нови авиолинии. Пловдив е може би най-бързо развиващият се икономически град и той има солиден бизнес потенциал. За това летище трябва да се мисли от гледна точка на интермодалност, от гледна точка на дейности, които не са само свързани с откриване на нови линии: карго полети, дейности, свързани с поддръжка, построяване на хангари и други бизнес начинания“, коментира министърът.
Той изрази убеждение, че държавна структура не може успешно да го развие в този мултифункционален мащаб и посочи, че най-удачният модел е концесия чрез публично-частно партньорство с опитен световен оператор и свеж частен капитал. Пеев съобщи, че се финализират анализите, възложени на правна кантора, като се водят разговори с международни финансови институции за валидиране на анализите и изготвяне на бизнес препоръки за стартиране на концесионна процедура. „Твърдо вярвам, че концесионен модел, публично-частно партньорство, би бил най-удачен за бъдещото развитие на летище Пловдив“, коментира министърът. Той съобщи още, че се предвижда и планиране на жп връзка към летището.
Попитан за дългосрочната визия за пристанище Варна, министърът изтъкна, че са подготвени предконцесионни анализи от Финансовата корпорация към Световната банка и IBRD за терминалите „Варна-Запад“ и „Варна-Изток“. Той каза, че България трябва да използва стратегическото си предимство по линия на Средния транспортен коридор и изтъкна, че българските пристанища разполагат с по-добро географско разположение от румънските, но Пристанище Констанца в момента ги изпреварва по мащаб и развитие. По думите му целта е да не се гледа на парче на отделните терминали, както и Пристанище Бургас, а комплексно. Според министъра привличането на утвърден международен пристанищен оператор е най-бързият път за реализиране на потенциала на морските ни пристанища.