Според БСК законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни от 29 юли добавя още по-рестриктивни разпоредби


Според Българската стопанска камара (БСК), макар целите на Проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, публикуван за обществено обсъждане на 29 юли, да са принципно разбираеми и заслужаващи подкрепа, избраните средства за тяхното постигане са непригодни, непропорционални и рискови както за икономиката, така и за правния ред. Това става известно от позиция на Камарата, публикувана на интернет страницата на организацията.
В настоящия му вид законопроектът съдържа редица мерки, които не само не постигат поставените цели, но крият риск от обратен ефект – ограничаване на достъпа до пазара, намаляване на потребителския избор и повишаване на цените, посочват от БСК. Организацията отбелязва, че първоначалният вариант на закона, публикуван през юни 2025 г., вече е получил множество негативни становища по време на първото обществено обсъждане. Вместо да отрази тези критики, настоящият законопроект добавя още по-рестриктивни разпоредби, изтъкват от БСК.
Според БСК установяването на минимални и максимални надценки за участниците по веригата представлява груба държавна намеса в частния сектор при пренебрегване принципите на свободна стопанска инициатива, свобода на договаряне и пазарни механизми за регулиране.
Определянето в списък на МС земеделските продукти и храни, върху които се определят задължителните минимални и максимални надценки, без в закона да се посочват критерии, по които да се определят тези групи стоки и да се поставят изисквания относно техния брой, е фактор, който създава несигурност и непредвидимост в пазарната среда, смятат от БСК. Според Камарата производителите и търговците ще бъдат лишени от възможността да планират дейността и инвестициите си, което има неблагоприятно отражение върху икономиката като цяло и доверието на потребителите.
Въведените в законопроекта лимити върху промоционалните кампании, допълнени с изискване за пределни отстъпки, според БСК, са неоправдани от гледна точка на защита на потребителя, тъй като "буквално ограничават възможността гражданите да се възползват от по-ниски цени, а за доставчиците – по-малко възможности за пласиране на продукция". Това противоречи на логиката на пазарната икономика, където конкуренцията се изразява и чрез промоции, изтъкват от организацията.
Налагането на квота от 50 на сто за български продукти от асортимента за някои продукти според БСК крие риск от липса на насрещно предлагане и има за последица санкции за търговските вериги, въпреки добросъвестното поведение от тяхна страна. Мярката противоречи на принципа на свободно движение на стоки и чл. 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който забранява налагането на количествени ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите членки, изтъкват от Камарата и отбелязват, че Европейската комисия и Съдът на ЕС последователно приемат, че подобни изисквания са несъвместими с правото на Съюза, тъй като нарушават общия пазар и поставят вносните продукти в дискриминационно положение, което е недопустимо.
Според БСК законопроектът допуска трайно държавно определяне на цени. Разпоредбите за търговските надценки, реклами и промоции и специфични изисквания за асортимент, които подлежат на наблюдение, се въвеждат за срок от 18 месеца от влизане в сила на закона. Въпреки това, разпоредбата на §6 ал. 2 от законопроекта допуска с акт на Министерския съвет тези мерки да бъдат продължени за нов срок. Това би означавало трайно държавно определяне на цени, характерно за централизирана планова, а не за свободна пазарна икономика, изтъкват от Камарата.
Законопроектът установява система на свръхконтрол и санкции върху агрохранителната верига, се посочва в позицията на организацията, където се казва, че "строгата система за контрол и установяване на нарушения от многобройни органи - областните дирекции "Земеделие", КЗП, КЗК, БАБХ, както и системата от многобройни санкции, превръщат продоволствената дейност с местни стоки в свръхконтролирана и санкционирана".
Първоначално проектът на Закон за веригата на доставки беше публикуван за обществено обсъждане на 13 юни тази година.
На дискусионен форум на тема "Продоволствената сигурност на страната под заплаха", организиран през юли от Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в нея 15 браншови организации по повод законопроекта, представители на браншови организации поискаха проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни да бъде оттеглен.