Цената на потребителската кошница запазва ниво от 97 лева, пазарът на храни у нас остава балансиран като част от европейския пазар, посочи председателят на ДКСБТ Владимир Иванов

Цената на потребителската кошница остава на нивото си от миналата седмица, като възлиза на 97 лева, обяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов по време на редовния седмичен брифинг на институцията, провеждан в централата на ДКСБТ в София.
"Поредна седмица наблюдаваме един спокоен, балансиран пазар, буквално без някакви особени движения", каза Иванов.
По думите му инидикативната стойност на потребителската кошница служи за ориентир на гражданите, така че да могат да направят своите добри разчети чрез сравняване на цените на едро и на дребно и да вземат най-добрия рационален избор като купувачи.
"Това е изключително важно, тъй като нашето поведение като потребители зависи и качеството на пазара. Трябва да сме по-взискателни и да участваме възможно най-информарани в пазарното взаимодействие - най-малкото да не бъдем лъгани, от друга гледна точка да подобрим пазарните механизми. Това е в изгода на всеки един, живеещ на територията на Република България", каза Иванов.
По думите му през седмицата се наблюдава интересно явление при зеленчуците и плодовете, където се отчита спад на цените на едро на седмична база при почти всички продукти. При краставиците намалението е със 17 стотинки, червен пипер - с 12 ст., зелен пипер - с 10 ст., лук - с 15 ст., зеле - с 2 ст., картофи - с 11 ст., моркови - с 6 ст., лимони - с 16 ст., диня - със 7 ст., тиквички - с 9 ст., ябълки - с 10 ст., грозде - с 11 ст., праскови - с 10 стотинки.
Увеличение се наблюдава само при доматите - ръст от 28 стотинки на седмична база. По думите на Иванов влияние върху цената на доматите оказва сезонният фактор, тъй като все повече намалява полското предлагане за сметка на оранжерийното производство и доматът влиза в есенно-зимен режим на търгуване.
Иванов изтъка, че оранжерийните домати са с по-ниско качествот от това, което българите са свикнали да консумират през летния сезон, подчертавайки, че у нас се произвеждат едни от най-хубавите домати в света, като не са много държавите, където има такова масово предлагане на толкова висококачествен домат.
"Това е национална гордост, като цяло България произвежда едни от най-хубавите домати в света като качество", каза той.
При основните хранителни стоки на седмична база се наблюдава поскъпване при следните продукти: кашкавал - със 17 стотинки, пилешко месо - с 5 ст., сирене - с 9 ст., олио - с 4 стотинки.
Стоките, които намаляват своята цена, са ориз - със 7 стотинки, свинско месо - с 3 ст., захар, фасул, брашно, кисело и прясно мляко - с по 1 стотинка. Яйцата и маслото запазват цените си от миналата седмица.
Председателят на ДКСБТ посочи, че продължава да се наблюдава стабилност при цените на основните хранителни продукти. Пазарът е съвсем нормален и не се наблюдава есенно раздвижване.
Владимир Иванов обяви изменението на цените към днешна дата за последния 140-дневен период. За периода 20 май 2025 година - 6 октомври 2025 година цените на основните храни са се изменили както следва: захар - 1,87 лева в началото на периода до 1,82 лева в края, фасул - от 4,35 лева до 4,25 лева, ориз - от 3,38 лева до 3,26 лева, брашно - от 1,54 лева до 1,53 лева, олио - от 3,15 лева до 3,17 лева, яйца - от 0,34 лева до 0,37 лева, кашкавал - от 18,60 лева до 17,93 лева, сирене - от 11,40 лева до 12,01 лева, масло (125 грама) - от 3,17 лева до 3,13 лева, кисело мляко (3 процента) - от 1,43 лева до 1,35 лева, прясно мляко - от 2,36 лева до 2,28 лева, свинско месо - от 10,27 лева до 10,08 лева и пилешко месо - от 6,75 лева в нчалото на периода до 6,97 лева в края на периода.
При зеленчуците и плодовете измененията за последния 140-дневен период са следните: домат - от 2,47 лева в началото на периода до 2,66 лева в края на периода, краставици - от 1,94 лева до 2,05 лева, картоф - от 1,39 до 0,97 лева, зеле от 1,70 лева до 0,94 лева, моркови - от 1,31 лева до 1,19 лева, лук - от 1,36 лева до 0,96 лева, черен пипер - от 3,27 лева до 2,04 лева, зелен пипер - от 4,32 лева до 1,73 лева, тиквички - от 1,30 лева до 1,31 лева, лимон - от 3,02 лева до 4,26 лева, праскова - от 3,90 лева до 4,05 лева, грозде - от 3,63 лева към 26 август тази година до 2,89 лева към момента, дини - от 1,25 лева до 0,63 лева, ябълки - от 2,14 лева до 2,65 лева.
Владимир Иванов изброи продуктите, при които се наблюдава увеличение в цената за 140-дневния период, като това са: олио - с 2 стотинки, яйца - с 3 ст., сирене - с 60 стотинки, пилешко месо - с 22 ст., домат - с 19 ст., краставица - с 9 ст., ломони - с 1,23 лева, праскова - с 15 ст., ябълка - с 50 стотинки. Всички останали стоки се продават на едро на по-ниски цени спрямо преди 140 дни, обобщи Иванов.
"Очакваме една спокойна есен от пазарна гедна точка независимо от постоянното създаване на напрежение колко скъпо би могло да стане. Скъпо и евтино са относителни понятия, става въпрос пазарният сблъсък да е обективен и да е вследствие на взаимодействие между търсенето и предлагането както повелява пазарната икономика и към момента наблюдаваме точно такъв пазарен сблъсък", каза Владимир Иванов.
"Нямаме външни влияния, нямаме негативно влияние от гледна точка нито на еврозоната, напротив – падането на трансферните разходи би трябвало да облекчи търговията и търговските отношения, тоест доста хора, които в момента плащат разходи по трансфери на валута ще им се намалят разходите и трябва да очакваме подобряване на пазарната ситуация от търговска гледна точка, което не е фактор, който да обуславя покачване на цени, а точно обратното", подчерта Иванов.
Председателят на ДКСБТ посочи, че все по-често потребителите ще виждат промоционални етикети на сладките изделия и кафето, тъй като се наблюдава осезаемо стабилизиране на световния пазар на какао и кафе.
По думите му относно цената на олиото има достатъчно обезпеченост за нуждите на населението на страната, като няма перспективи за увеличаване на цените на тази стока, подобно на 2021-2022 година, тъй като България е част от развит международен пазар.
Иванов посочи, че България се намира в зона, която е много добре обезпечена с храни и участва в пазар, характеризиращ се с търговски взаимодействия на доста добро ниво.
"Има краища по света, които са в много по-тежко положение. Буквално ние се радваме в момента, че сме част от европейския пазар и затова наблюдаваме тези спокойни тенденции. Ще го кажа към всички скептици – на практика, ако България сега не е член на Европейския съюз, трудностите щяха да бъдат с пъти по-големи", каза председателят на ДКСБТ Владимир Иванов.