Войната в Близкия изток и енергийният шок увеличават рисковете за финансовата стабилност в еврозоната, предупреди ЕЦБ

Уязвимостта на финансовата стабилност в еврозоната остава висока на фона на геоикономическия шок, предизвикан от войната в Близкия изток и прекъсванията в снабдяването с енергийни суровини, се посочва в публикувания днес Доклад за финансовата стабилност на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Това е първият анализ на рисковете пред еврозоната, откакто България се присъедини към нея. Прегледът на финансовата стабилност, който ЕЦБ прави два пъти годишно, идентифицира потенциалните рискове и уязвимости във финансовата система на единната валутна зона. Тези доклади очертават системни заплахи като геополитически странични ефекти, нива на публичен дълг, оценки на недвижими имоти и уязвимости на небанковите финансови посредници.
През миналата седмица Европейската комисия прогнозира забавяне на растежа, увеличаване на инфлацията и публичната задлъжнялост заради поскъпването на горивата. Тя представи и „черен сценарий“ при проточване на войната в Иран с двегодишна финансова несигурност.
Според публикувания днес доклад последствията от конфликта в Близкия изток остават несигурни както по отношение на инфлацията, така и за икономическия растеж. От ЕЦБ предупреждават, че продължителният геополитически стрес, съчетан с фискални предизвикателства, може да постави под натиск финансовите пазари и да доведе до рязка преоценка на риска.
„Настоящият шок в снабдяването с енергийни суровини създава рискове от повишение на инфлацията и от забавяне на икономическия растеж“, заявява заместник-президентът на ЕЦБ Луис де Гиндос. По думите му по-високите разходи за финансиране и по-слабият растеж могат да затруднят обслужването на дълга и да засилят пазарната волатилност.
От институцията отбелязват, че въпреки серията глобални сътресения в началото на 2026 г. финансовата система и реалната икономика са демонстрирали устойчивост. Тя обаче е поставена на изпитание след войната в Близкия изток, която доведе до нарушения в корабоплаването през Ормузкия проток, атаки срещу енергийна инфраструктура и рязко покачване на цените на петрола и газа.
Според ЕЦБ финансовите пазари засега са реагирали сравнително ограничено, но оценките на акциите остават високи, а рисковите премии по корпоративните облигации - ниски. Това увеличава риска от внезапно влошаване на пазарните настроения при нова ескалация на геополитическото напрежение или при влошаване на фискалната устойчивост в силно задлъжнели държави от еврозоната.
Докладът обръща внимание и на уязвимостите в сектора на небанковото финансово посредничество. Според ЕЦБ ниските ликвидни буфери, високите оценки на активите и концентрираните експозиции могат да доведат до принудителни продажби при по-силен пазарен стрес и да засилят напрежението на финансовите пазари.
Банките в еврозоната остават устойчиви благодарение на добрата рентабилност и капиталовите буфери, но са изложени на рискове чрез експозициите си към небанкови институции и към компании, чувствителни към търговията, енергията и лихвените проценти. При продължителен шок качеството на банковите активи може да се влоши, предупреждава ЕЦБ.
В доклада се отбелязва още, че геоикономическият стрес се засилва от несигурността около международната търговия, политиката на САЩ и нарастващите киберрискове. Според ЕЦБ изкуственият интелект увеличава потенциалния мащаб и скоростта на кибератаките срещу критична инфраструктура.
От институцията призовават макропруденциалните органи да запазят капиталовите буфери и ограниченията при кредитирането, за да се съхрани устойчивостта на банковия сектор. Според ЕЦБ са необходими и допълнителни мерки за ограничаване на рисковете в небанковия финансов сектор, както и ускоряване на изграждането на съюза на спестяванията и инвестициите в ЕС.