Приемам наградата „Александър Фол“ с вълнение и със съзнанието колко е отговорно да си неин носител, каза лауреатът Меглена Първин

Приемам наградата „Александър Фол“ с вълнение, но и със съзнанието колко е отговорно да си неин носител. Това каза в интервю за БТА археологът и главен уредник на казанлъшкия Исторически музей „Искра“ Меглена Първин, която беше удостоена от Община Казанлък с престижното отличие за изключителен принос в изучаването на бита и културата на древните траки. 
В най-добрия смисъл приемам наградата като изключително задължаваща, защото всички нейни лауреати през годините, със своята професионална биография и с изключителния си принос в проучването, изследването, популяризирането и опазването на тракийските паметници и тракийското културно наследство, са действително на много високо ниво, посочи тя. Първин подчерта, че за нея те са пример, който я задължава да продължи да се старае да следва техните стъпки. Една част от тези лауреати са мои преподаватели, но всички ги приемам като учители в професията, в колегиалните и етични отношения, посочи археологът. 
Имала съм удоволствието и честта да бъда член на няколко археологически екипа, разказа Меглена Първин. Между 1995 и 2008 година е била част от екипа на д-р Георги Китов, което, по думите й, и е дало възможност да натрупа изключително богат теренен опит и да се учи. „Всъщност, това разнообразие на археологическите паметници, които неговият екип проучваше, ми даде възможност да съчетая моите знания като теория с практическия опит и умения и с реалните предмети, които се разкриваха“, посочи тя. Първин е била и част от екипа на д-р Георги Нехризов. Тя посочи, че там е усвоила умения, свързани с теренните проучвания и документирането и регистрирането на археологически паметници. 
Спомням си не едно вълнуващо събитие, тъй като като член на екипа на д-р Китов имах късмета и щастието да присъствам на откриването на немалка част от гробниците в Казанлъшката долина, каза още Меглена Първин. Тя посочи, че често и задават въпроса какво е усещането. „Винаги съм се шегувала, че е като вълнението на детето, когато в пясъчника открие играчката на друго дете“, посочи археологът. Тя отбеляза, че археологът гледа с очите на професионалист и изследовател, но усещането си остава в най-чист вид, а именно вълнението да откриеш нещо ново. 
Според Меглена Първин наименованието Долината на тракийските владетели, което за пръв път именно д-р Георги Китов въвежда преди десетилетия за Казанлъшката долина, се основава на неговите открития.  „Това действително е едно от малкото места с толкова голяма концентрация на монументални тракийски гробници“, отбеляза тя и допълни, че колкото и общи черти да имат, в Долината буквално няма две еднакви гробници. „Всяка една от тях е резултат от решението на проектантите и строителите, но то вероятно е съобразено с личните предпочитания на поръчителите“, посочи тя и направи сравнение със съвременните домове, които отразяват същността на своите собственици. Това разнообразие обогатява изключително знанието за богатството на погребалните практики и религиозните вярвания на траките.  
Според Меглена Първин археологията, като всяка друга професия, е житейски избор, който се превръща в начин на живот и изисква голяма отдаденост и кураж. Вълнуващите открития са фасадата, но зад тях стои упорита работа, организация и планиране. Процесът е дълъг и има много аспекти, най-вече защото ние имаме и отговорност към паметниците, които разкриваме и се грижим и за тяхното опазване, каза тя.
По отношение на музейната работа Първин посочи, че тя също има своята специфика, а сред основните задачи на музейните работници е да покажат движимите и недвижимите културни ценности чрез разказ за средата, в която са съществували. „Затова и музейните експозиции трябва да вървят в крак с времето, а съвременните технологии - да са помощни за информацията, която представяме“, посочи още тя. Според нея постоянните експозиции трябва да бъдат обновявани през 15 или 20 години, защото се натрупват нови знания, нов археологически материал, както и нови интерпретации върху различни теми.
Друго направление в музейната работа е анализът и осмислянето на резултатите от археологическите проучвания и тяхната научна публикация. Не на последно място е и фондовата дейност. „Нашата задача е да приемем от колегите ни преди нас съхраняваните и опазвани паметници, както и знанието за тях и да ги предадем на тези след нас, защото те не са наши, а са на цялото общество“, подчерта Меглена Първин.  
Меглена Първин е и организатор на ежегодната научна конференция в Казанлък, посветена на изследването на тракийската култура. Според нея подобни научни форуми са изключително полезни не само заради представяните резултати от най-новите проучвания, а и заради дискусиите и обмяната на опит. „Археологията колкото е индивидуален "спорт“, толкова е и колективен“, посочи тя и подчерта, че е важно археолозите да работят в екип, за да може да се извлече най-пълната информация за даден артефакт или археологически обект и тя да се интерпретира най-адекватно и правилно. 
Във фокуса на вниманието в Долината на тракийските царе, разбира се, са могилите, но тук има много археологически обекти от различни епохи, каза още тя. „С други думи – има още много, много за разкриване и проучване в тази Долина“, посочи археологът. 
Меглена Първин е родена през 1975 г. в Казанлък. През 1993 г. завършва средното си образование в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново, а през 1999 г. се дипломира в специалност „Археология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2005 г. до днес работи в Исторически музей „Искра“, където от 2010 г. завежда отдел „Археология – Античност“. Научните ѝ интереси са в областта на тракийската археология и по-специално  въоръжение, гробнична архитектура и погребални практики.
От 1995 г. до 2008 г. е член на екипа на доц. д-р Георги Китов и участва в проучванията на най-емблематичните паметници на тракийската монументална гробна архитектура в Казанлъшката долина, както и в разкопките му в Ямболско, Хасковско и Сливенско. От 2009 г. е част от екипа на доц. д-р Георги Нехризов, който провежда на територията на Казанлъшката долина едни от най-мащабните системни теренни издирвания за попълване на археологическата карта на района. Негов заместник-ръководител е при проучванията на гробниците при селата Долно Изворово и Розово. Участва в проучванията и на редица други обекти в България. От 2012 г. е организатор на ежегодната конференция  на музей „Искра“ „Проблеми и изследвания на тракийската култура“ и съставител на едноименната поредица от сборници със статии.
Първин е куратор на изложби с материали, съхранявани в Исторически музей „Искра“ и участник в подготвянето на изложби посветени на тракийската култура, представящи България по света. Ръководител на няколко реализирани проекта на музея, свързани с реставрацията, съхранението, експонирането и популяризирането на античния фонд на музея.  Член на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози за периода 2016-2020 г. Член на секретариата на организационния комитет на 13 международен Конгрес по тракология, провел се в Казанлък през 2017 г. Автор на над 40 научни публикации и участник в български и международни научни форуми.