Кoренното население се включи в световния климатичен дебат с КОП30

Полуголи, покрити с ритуална боя и татуировки, с пъстри пера и цветя в косите – представителите на коренното население завзеха вниманието още от първия ден на КОП30, насочвайки го към един от най-болезнените проблеми, породени от климатичната криза – че най-уязвимите и потърпевшите от измененията на климата често остават нечути. 
Само в Бразилия живеят стотици групи коренно население и провеждането на климатичната конференция на ООН в Белем, на границата на джунглата, тази година даде рядка възможност на представителите му да се включват в глобалния дебат. Близо 5000 представители на коренни общности се събраха в столицата на щата Пара, 900 от които са получили достъп до Синята зона на конференцията, където протичат преговорите и основните събития, съобщи бразилският министър за коренните народи Соня Гуаджара. 
„Няма решение за избягване на климатичните промени без участието на коренното население“, заяви министърът, член на общността Гуаджара, чиито традиционни земи се намират в североизточната част на Амазонка. 
Това е важна промяна в сравнение с предишните климатични срещи на ООН през последните три десетилетия, на които националните правителства вземаха ключови решения за бъдещето на горите и енергията, докато представителите на коренните общности бяха изключени, отбелязват анализатори.
В Латинска Америка според оценки на Световната банка живеят близо 42 милиона души, които принадлежат към народите, обитавали тези земи преди колонизацията. Сред тях 43 процента живеят в бедност, което е близо два пъти повече от средното за региона. Често населяващи отдалечени територии, разполагащи с ограничени ресурси, тези общности са силно зависими от средата, в която живеят и промените в нея могат да имат опустошаващи последици. Обезлесяване, незаконен добив на злато или петрол, насилие често разрушават селища и свещени места. 
В доклад, публикуван миналата седмица от "Ърт инсайт" (Earth Insight) и Глобалния алианс на териториалните общности, се посочва, че в една трета от амазонската тропическа гора, заемана от коренни или местни общности, около 17 процента от териториите са застрашени от концесии за петролни и газови сондажи, минодобив и дърводобив. Същевременно повече от 1690 защитници на околната среда са били убити или изчезнали между 2012 и 2024 г. в страните, които споделят тропическите гори на Амазонка, Конго, Индонезия, Мексико и Централна Америка, според организацията "Глоубъл уитнес" (Global Witness).
Един от основните проблеми за коренните общности са юридическите права върху земите, в които живеят. 
Териториите на коренното население предлагат едни от най-ефективните решения на климатичната криза в света, от ограничаване на обезлесяването до съхранение на огромни количества въглерод. Въпреки това голяма част от земите на коренното население остават без официално признат статут, което ги излага на незаконна минна дейност, изтласкване от разширяващи се ферми и отнемане на земи, включително за проекти за възобновяема енергия.
Бразилия обяви включването на коренното население за един от приоритетите на КОП30, в съзвучие с цялостната, макар и на моменти противоречива, политика на президента Луис Инасио Лула да Силва, повод за протести срещу която дават проекти като предоставянето на лиценз за петролни сондажи в устието на Амазонка и прокарването на над 900-километрова железница през дъждовната гора.
На церемонията по откриването Лула подчерта централната роля на териториите на коренното население за насърчаване на ефективни действия за климата. 
В началото на конференцията бе обявено създаването на Финансовия механизъм "Тропически гори завинаги" (Tropical Forest Forever Facility, TFFF), чиято целта е страните с тропически гори да бъдат възнаграждавани с парични средства за усилията си да се борят с обезлесяването. Германия вече се ангажира да инвестира 1 млрд. евро във фонда. 
С подкрепата на 53 държави и 19 суверенни инвеститори фондът заделя 20 процента от финансирането си за проекти на коренното население. „Групата за финансиране на горската собственост“ (Forest Tenure Funders Group - FTFG) също поднови ангажимента си с 1,8 млрд. долара за осигуряване на правата на коренното население върху земята.
Представителите на коренното население обаче предупреждават, че усилията не трябва да се изчерпват само с обещания за пари. Те искат промяна в това кой контролира финансирането и как се управляват проектите. Поставянето на коренното население в центъра на финансирането означава да се гарантира, че коренните общности ще могат да получават финансиране директно и да сключват справедливи споразумения, които да ги защитават от финансови рискове.
Редица научни изследвания са установили, че когато коренните общности имат гарантирани права върху земята си, в тези райони се наблюдава по-малко обезлесяване и по-малка загуба на биоразнообразие. Начинът на живот на хората също се подобрява.
Насърчаването на правителствата да признаят земите на коренното население - процес, известен като демаркация, може да бъде труден, изпълнен с логистични и бюрократични пречки. 
В Бразилия са в ход 107 процедури на демаркация на земите на коренното население, които очакват окончателно решение от правителството. По време на КОП30 бразилското правителство създаде 10 нови територии за коренното население на фона на многолюдни протести. Решението бе официализирано в тематичния ден, посветен на коренното население на конференцията, 18 ноември.
Това означава, че културата и околната среда в тези райони, включително част от Амазонка, ще бъдат защитени от бразилското законодателство, въпреки че то не винаги се спазва. правителството на Лула да Силва това е поредна стъпка, след като миналата година призна собствеността на коренното население върху 11 територии. 
Бразилските усилия не са изолирани. Още през 2021 г. на климатичната среща на върха в Глазгоу четири държави – Норвегия, Великобритания, Нидерландия и Германия – се присъединиха към редица филантропски организации и обещаха 1,7 милиарда долара, за да помогнат на коренните общности да си осигурят правата върху земите си. Миналата седмица донорите подновиха това обещание за още пет години.
КОП30 доведе до ангажименти за признаване на териториите на коренното население като част от решенията за климата. Световните лидери се ангажираха да осигурят 160 милиона хектара земи на коренното население и общностите до 2030 година.
По данни на ООН в света има над 5000 коренни общности, обединяващи над 380 милиона души в 70 страни, разположени на пет континента.